Има само сега в този миг на дихание.
Всяко следващо вдишване е обвито в мъгла.
Аз разлиствам деня и потръпвам в мечтание
да се сбъдна и днес като песен в нощта,
от която се чуват нежни нотки в душата ми.
Всяка дума съзвучно е изваяна в стих.
А до изгрева, който ще пробие тъгата ми,
има кратко стъмняване, но във него открих
как кове се характерът и калява се волята.
Как до минимум егото се топи като сняг.
Колко често, ненужно, си разменяме ролите
във пиеса под името "Сам на себе си враг." ...