Има само сега в този миг на дихание.
Всяко следващо вдишване е обвито в мъгла.
Аз разлиствам деня и потръпвам в мечтание
да се сбъдна и днес като песен в нощта,
от която се чуват нежни нотки в душата ми.
Всяка дума съзвучно е изваяна в стих.
А до изгрева, който ще пробие тъгата ми,
има кратко стъмняване, но във него открих
как кове се характерът и калява се волята.
Как до минимум егото се топи като сняг.
Колко често, ненужно, си разменяме ролите
във пиеса под името "Сам на себе си враг."
Има роля, която е написана свише,
не с молив на хартия. Тя се казва живот!
Сценаристът е с ценз от небесно равнище.
Знае кой и кога да се пусне на ход.
Има само сега в този миг на съзряване.
Ние с теб сме на сцената, а денят си върви.
И преди да залезем, ще се случи изгряване.
А финалът след нас нека дълго пламти.
© Ивелина Георгиева Всички права запазени