11 июл. 2014 г., 20:28

Ще се случи изгряване

1K 0 14

Има само сега в този миг на дихание.

Всяко следващо вдишване е обвито в мъгла.

Аз разлиствам деня и потръпвам в мечтание

да се сбъдна и днес като песен в нощта,

 

от която се чуват нежни нотки в душата ми.

Всяка дума съзвучно е изваяна в стих.

А до изгрева, който ще пробие тъгата ми,

има кратко стъмняване, но във него открих

 

как кове се характерът и калява се волята.

Как до минимум егото се топи като сняг.

Колко често, ненужно, си разменяме ролите

във пиеса под името "Сам на себе си враг."

 

Има роля, която е написана свише,

не с молив на хартия. Тя се казва живот!

Сценаристът е с ценз от небесно равнище.

Знае кой и кога да се пусне на ход.

 

Има само сега в този миг на съзряване.

Ние с теб сме на сцената, а денят си върви.

И преди да залезем, ще се случи изгряване.

А финалът след нас нека дълго пламти.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...