Ако ти си в слънчогледите на Гог,
то аз съм нейде из мустака на Дали.
Живеем с теб в различно време
и няма как от това да не боли.
С теб се разминаваме като дъга и дъжд,
знаем, че ни има нейде по света.
Или пък скрити сме в едно лице -
в една усмивка и в нечия сълза.
Ако аз съм есен, ти си зима –
малка птичка скрила се в снега.
Ще се срещнем някой ден, помни,
Някой ден, но не сега…