5.06.2014 г., 17:58 ч.
Ще се срещнем
Ако ти си в слънчогледите на Гог,
то аз съм нейде из мустака на Дали.
Живеем с теб в различно време
и няма как от това да не боли.
С теб се разминаваме като дъга и дъжд,
знаем, че ни има нейде по света.
Или пък скрити сме в едно лице -
в една усмивка и в нечия сълза.
Ако аз съм есен, ти си зима –
малка птичка скрила се в снега.
Ще се срещнем някой ден, помни,
Някой ден, но не сега…
то аз съм нейде из мустака на Дали.
Живеем с теб в различно време
и няма как от това да не боли.
С теб се разминаваме като дъга и дъжд,
знаем, че ни има нейде по света.
Или пък скрити сме в едно лице -
в една усмивка и в нечия сълза.
Ако аз съм есен, ти си зима –
малка птичка скрила се в снега.
Ще се срещнем някой ден, помни,
Някой ден, но не сега…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Стефка Георгиева Всички права запазени
Предложения
-
-
От твойта красота попивам, август – обсипан си с лъчи и сочен плод. Прегръдката ти – ширната безкрай...
-
Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...
-
> Под чадър на каре с изпочупени спици > > кой ти търси небе за светци и светици?! > > Г. Воротинцев...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
