Ако ти си в слънчогледите на Гог,
то аз съм нейде из мустака на Дали.
Живеем с теб в различно време
и няма как от това да не боли.
С теб се разминаваме като дъга и дъжд,
знаем, че ни има нейде по света.
Или пък скрити сме в едно лице -
в една усмивка и в нечия сълза.
Ако аз съм есен, ти си зима –
малка птичка скрила се в снега.
Ще се срещнем някой ден, помни,
Някой ден, но не сега…
© Стефка Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
