13 ago 2012, 9:41

Ще се стопи и този сняг

577 0 2

Студът сърцето прикова

и сняг на прага му натрупа.

Студени, моите слова

се скриха под език-хралупа.

 

Изстина моето сърце...

Заключи то сърце зад прага

и скръсти нежните ръце

да чака пролетната сага.

 

Ще мине зимата в сърцето

и този сняг ще се стопи.

С усмивка топла на лицето

ще цъфнат старите липи.

 

И всяка думичка отново

в ефир любовен ще лети.

В основата на нещо ново

ще бъдеш, мила, само ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...