13.08.2012 г., 9:41

Ще се стопи и този сняг

576 0 2

Студът сърцето прикова

и сняг на прага му натрупа.

Студени, моите слова

се скриха под език-хралупа.

 

Изстина моето сърце...

Заключи то сърце зад прага

и скръсти нежните ръце

да чака пролетната сага.

 

Ще мине зимата в сърцето

и този сняг ще се стопи.

С усмивка топла на лицето

ще цъфнат старите липи.

 

И всяка думичка отново

в ефир любовен ще лети.

В основата на нещо ново

ще бъдеш, мила, само ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....