13.08.2012 г., 9:41

Ще се стопи и този сняг

575 0 2

Студът сърцето прикова

и сняг на прага му натрупа.

Студени, моите слова

се скриха под език-хралупа.

 

Изстина моето сърце...

Заключи то сърце зад прага

и скръсти нежните ръце

да чака пролетната сага.

 

Ще мине зимата в сърцето

и този сняг ще се стопи.

С усмивка топла на лицето

ще цъфнат старите липи.

 

И всяка думичка отново

в ефир любовен ще лети.

В основата на нещо ново

ще бъдеш, мила, само ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...