6 nov 2008, 12:31

Ще се върна...

  Poesía
838 0 17


За първи път

ще ти простя,

че закъсня.

Целият огромен свят

да застане между двамата,

ще те прегърна.

Май си си все същият.

Малко охлузвания, рани, брада...

Познатата нагла усмивка.

Преливат ти онази кръв,

която животът изплака,

когато птиците не ме повикаха.

Не бъди точно сега ревнив,

по-твоя съм от всякога.

Утринта си отдавна не бях ти подарявала.

И не си търси мотив,

утре пак ще дойда,

иначе не бих се познала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • върни се...за да го погалиш...
    иначе е толкова тъжно...болезнено тъжно...с обич за теб.
  • Много страст и силни чувства! Фатална скорпионка си ти!
  • Това и аз съм го пропуснал. Хубаво е. Но виждам, че вече си преминала в по-горна категория: не 17, а 18. Честито.
  • Толкова нажежено, че и по ефира го усещам! Този мъж първо го изпепели, защото имаш сили да го създадеш отново само от една пепелинка!
  • Таня,как съм пропуснала толкова прекрасно нещо?
    Прекрасно!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...