6 nov 2008, 12:31

Ще се върна...

  Poesía
836 0 17


За първи път

ще ти простя,

че закъсня.

Целият огромен свят

да застане между двамата,

ще те прегърна.

Май си си все същият.

Малко охлузвания, рани, брада...

Познатата нагла усмивка.

Преливат ти онази кръв,

която животът изплака,

когато птиците не ме повикаха.

Не бъди точно сега ревнив,

по-твоя съм от всякога.

Утринта си отдавна не бях ти подарявала.

И не си търси мотив,

утре пак ще дойда,

иначе не бих се познала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • върни се...за да го погалиш...
    иначе е толкова тъжно...болезнено тъжно...с обич за теб.
  • Много страст и силни чувства! Фатална скорпионка си ти!
  • Това и аз съм го пропуснал. Хубаво е. Но виждам, че вече си преминала в по-горна категория: не 17, а 18. Честито.
  • Толкова нажежено, че и по ефира го усещам! Този мъж първо го изпепели, защото имаш сили да го създадеш отново само от една пепелинка!
  • Таня,как съм пропуснала толкова прекрасно нещо?
    Прекрасно!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...