Ще се върна...
За първи път
ще ти простя,
че закъсня.
Целият огромен свят
да застане между двамата,
ще те прегърна.
Май си си все същият.
Малко охлузвания, рани, брада...
Познатата нагла усмивка.
Преливат ти онази кръв,
която животът изплака,
когато птиците не ме повикаха.
Не бъди точно сега ревнив,
по-твоя съм от всякога.
Утринта си отдавна не бях ти подарявала.
И не си търси мотив,
утре пак ще дойда,
иначе не бих се познала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
