Ще се върна...
За първи път
ще ти простя,
че закъсня.
Целият огромен свят
да застане между двамата,
ще те прегърна.
Май си си все същият.
Малко охлузвания, рани, брада...
Познатата нагла усмивка.
Преливат ти онази кръв,
която животът изплака,
когато птиците не ме повикаха.
Не бъди точно сега ревнив,
по-твоя съм от всякога.
Утринта си отдавна не бях ти подарявала.
И не си търси мотив,
утре пак ще дойда,
иначе не бих се познала...
© Таня Атанасова All rights reserved.
