Nov 6, 2008, 12:31 PM

Ще се върна...

  Poetry
829 0 17


За първи път

ще ти простя,

че закъсня.

Целият огромен свят

да застане между двамата,

ще те прегърна.

Май си си все същият.

Малко охлузвания, рани, брада...

Познатата нагла усмивка.

Преливат ти онази кръв,

която животът изплака,

когато птиците не ме повикаха.

Не бъди точно сега ревнив,

по-твоя съм от всякога.

Утринта си отдавна не бях ти подарявала.

И не си търси мотив,

утре пак ще дойда,

иначе не бих се познала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • върни се...за да го погалиш...
    иначе е толкова тъжно...болезнено тъжно...с обич за теб.
  • Много страст и силни чувства! Фатална скорпионка си ти!
  • Това и аз съм го пропуснал. Хубаво е. Но виждам, че вече си преминала в по-горна категория: не 17, а 18. Честито.
  • Толкова нажежено, че и по ефира го усещам! Този мъж първо го изпепели, защото имаш сили да го създадеш отново само от една пепелинка!
  • Таня,как съм пропуснала толкова прекрасно нещо?
    Прекрасно!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...