Ще се върна тихо...
Ще си тръгна тихо,
много тихо,
а ти след мен
дълго не гледай.
Ще си тръгна
преди да се зазори
и на масата ти
ще оставя нежно,
мъничко лилаво цвете.
Ти не страдай, не плачи.
Любовта е дар от Бога!
Ти в сърцето ми
остави следи,
които винаги
към теб ще ме водят...
И аз се завърнах...
В ранна пролет,
когато птиците
се готвеха за полет
и слънцето започна
да стопява ледовете.
Завърнах се тихо,
много тихо,
преди да се зазори...
На масата ти прашна,
лежеше самотно,
изсъхнало от ветровете,
мъничко лилаво цвете...
много тихо,
а ти след мен
дълго не гледай.
Ще си тръгна
преди да се зазори
и на масата ти
ще оставя нежно,
мъничко лилаво цвете.
Ти не страдай, не плачи.
Любовта е дар от Бога!
Ти в сърцето ми
остави следи,
които винаги
към теб ще ме водят...
И аз се завърнах...
В ранна пролет,
когато птиците
се готвеха за полет
и слънцето започна
да стопява ледовете.
Завърнах се тихо,
много тихо,
преди да се зазори...
На масата ти прашна,
лежеше самотно,
изсъхнало от ветровете,
мъничко лилаво цвете...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепа Деличева Todos los derechos reservados
