Ще се върна тихо...
Ще си тръгна тихо,
много тихо,
а ти след мен
дълго не гледай.
Ще си тръгна
преди да се зазори
и на масата ти
ще оставя нежно,
мъничко лилаво цвете.
Ти не страдай, не плачи.
Любовта е дар от Бога!
Ти в сърцето ми
остави следи,
които винаги
към теб ще ме водят...
И аз се завърнах...
В ранна пролет,
когато птиците
се готвеха за полет
и слънцето започна
да стопява ледовете.
Завърнах се тихо,
много тихо,
преди да се зазори...
На масата ти прашна,
лежеше самотно,
изсъхнало от ветровете,
мъничко лилаво цвете...
много тихо,
а ти след мен
дълго не гледай.
Ще си тръгна
преди да се зазори
и на масата ти
ще оставя нежно,
мъничко лилаво цвете.
Ти не страдай, не плачи.
Любовта е дар от Бога!
Ти в сърцето ми
остави следи,
които винаги
към теб ще ме водят...
И аз се завърнах...
В ранна пролет,
когато птиците
се готвеха за полет
и слънцето започна
да стопява ледовете.
Завърнах се тихо,
много тихо,
преди да се зазори...
На масата ти прашна,
лежеше самотно,
изсъхнало от ветровете,
мъничко лилаво цвете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
