May 22, 2007, 12:07 PM

Ще се върна тихо... 

  Poetry
687 0 7
Ще си тръгна тихо,
много тихо,
а ти след мен
дълго не гледай.
Ще си тръгна
преди да се зазори
и на масата ти
ще оставя нежно,
мъничко лилаво цвете.
Ти не страдай, не плачи.
Любовта е дар от Бога!
Ти в сърцето ми
остави следи,
които винаги
към теб ще ме водят...

И аз се завърнах...
В ранна пролет,
когато птиците
се готвеха за полет
и слънцето започна
да стопява ледовете.
Завърнах се тихо,
много тихо,
преди да се зазори...
На масата ти прашна,
лежеше самотно,
изсъхнало от ветровете,
мъничко лилаво цвете...

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • стана ми лилаво...

    с много мъничко хубава тъга!
  • Много е нежно, мило и лилаво!
  • Благодаря ви Етчи, Христо, Галя и Анета! Радвам се, че стихът ви е харесал!
  • С това мъничко цвете, стихът става много нежен!
    Поздрави, Пепи!
  • Отличен стих!
    Поздравления!
  • "Ти не страдай, не плачи.
    Любовта е дар от Бога!
    Ти в сърцето ми
    остави следи,
    които винаги
    към теб ще ме водят..."

    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Много хубаво и замислящо.
    Остава тежест след него ...

    Поздрав и усмивка.
Random works
: ??:??