2 feb 2011, 9:33

Ще стигнем

  Poesía » Otra
565 0 1

Ще стигнем до Върха, а там какво ли има?

Навярно хладна, безпределна самота...

В талазите ù щом се потопиме,

ще ни напусне всяка суета.

 

Навярно на Върха надеждите ни чакат,

успехите ни, празнично-красиви.

Мечтите ни ще се усмихват в мрака.

Звездите ще ни гледат завистливо.

 

И Вярата ни, сбирана полека

във шепите трошица по трошица,

щом до Върха достигнем по пътеката,

ще ни посрещне в песента на птица.

 

А Любовта - великата, безсмъртната,

във сънищата дето идва само -

най-горе, на Върха ще ни прегърне

и ще докоснем топлото ù рамо.

 

Достигнахме Върха. И стана чудо!

Пред нас откри се пустота космична.

Живели сме в чудовищна заблуда,

че горе всичко ще е по-различно.

 

Нещастни сме до смърт. Кърви душата.

Като светкавица прорязва ни прозрение:

В Изкачването всъщност е Мечтата.

Изкачването носи ни спасение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...