Ще стигнем до Върха, а там какво ли има?

Навярно хладна, безпределна самота...

В талазите ù щом се потопиме,

ще ни напусне всяка суета.

Навярно на Върха надеждите ни чакат,

успехите ни, празнично-красиви.

Мечтите ни ще се усмихват в мрака.

Звездите ще ни гледат завистливо.

И Вярата ни, сбирана полека

във шепите трошица по трошица,

щом до Върха достигнем по пътеката,

ще ни посрещне в песента на птица.

А Любовта - великата, безсмъртната,

във сънищата дето идва само -

най-горе, на Върха ще ни прегърне

и ще докоснем топлото ù рамо.

Достигнахме Върха. И стана чудо!

Пред нас откри се пустота космична.

Живели сме в чудовищна заблуда,

че горе всичко ще е по-различно.

Нещастни сме до смърт. Кърви душата.

Като светкавица прорязва ни прозрение:

В Изкачването всъщност е Мечтата.

Изкачването носи ни спасение.