Понякога с години съм те чакала

до мен за малко да поспреш.

Животът ми премина в бягане

от сутрин до вечер, от осем до пет.

И все тъй еднакви ми се струват

всички сезони, всички лица.

Без теб сетивата гладуват, 

а сърцето разбива чужди сърца.

"Още преди да те срещна...теб съм обичал"

чувам музика от нечий балкон.

Колко ли и ти към мен си тичал...

Намери ли си временен подслон?

В главата ми отдавна съществуваш

и в мечтите ми ликът ти оживя.

Пак там с усърдие лекуваш

настроението ми, което заболя.

Ще те чакам, каквото и да правиш.

Ти си моят спасител в знаменитата ръж. 

Ще те чакам, колкото и да се бавиш.

Той, единственият, се среща по веднъж!