Понякога с години съм те чакала
до мен за малко да поспреш.
Животът ми премина в бягане
от сутрин до вечер, от осем до пет.
И все тъй еднакви ми се струват
всички сезони, всички лица.
Без теб сетивата гладуват,
а сърцето разбива чужди сърца.
"Още преди да те срещна...теб съм обичал"
чувам музика от нечий балкон.
Колко ли и ти към мен си тичал...
Намери ли си временен подслон?
В главата ми отдавна съществуваш
и в мечтите ми ликът ти оживя.
Пак там с усърдие лекуваш
настроението ми, което заболя.
Ще те чакам, каквото и да правиш.
Ти си моят спасител в знаменитата ръж.
Ще те чакам, колкото и да се бавиш.
Той, единственият, се среща по веднъж!
© Весилена Тончева Все права защищены