Ще те чакам...
Добър вечер, мъничка моя
пак дошла си самичка в нощта.
Не мисли, че разваляш покоя
на самотна и тъжна душа.
Поседни, аз те чаках отдавна.
Ти роди се в съня от мечти.
На небето звездичка припламна.
Самодива с прекрасни очи.
Говори, даже може без думи.
В тишината те чувам сега.
Ти живееш отдавна в ума ми.
Докосни ме с ефирна ръка.
Пак ще бъдем щастливи и луди
в любовта ще намерим крила,
а страстта май и нас ще учуди,
че живеем във свят с чудеса.
Полегни си до мен и заспивай.
Знам ще дойде със изгрев деня.
После пак на далеко отивай.
Ще те чакам, отново ела...
© Гедеон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Красиво!
-
Хубаво е.
-
Красиво е! Много!
-
Много, много красиво!
-
Права си
-
"че живеем във свят с чудеса."
Май само в сънищата е възможно
мечти и истина да са в едно.. -
Ша измисля друго по-най-по
Прозвуча, като "понай ко" -
Да, по-правилно е, но не е най-правилно :р
-
Къ пък успя да я направиш змия очиларка.
За да имаш звездни очи, трябва да виждаш с душата си (тъй по-правилно ли е) -
Душата ми не носи очила, не е очиларка ха ха
-
Звездни очи Това задължително го включи във фразите "запазено от Щурачето"
Всъщност за звездните очи ти трябват очилата на душата ти, иначе са просто очи с телескоп. -
Щом имаш звездни очи, очила не са ти нужни
-
Затова нося очила.
Надявам се, че си чела разказа ми "Очила". Трябва да има и очила за падащи звезди. -
Колко хубаво е, че различаваш звезди от светулки
-
Известен съм, като Говорещият с Падащи Звезди.
-
На падащата звезда ли говориш?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
