Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали във мократа шума ще
усетят онова, трептене - тихото докосване на Земята,
която ти завъртя я за мене още когато листата бяха зелени -
с едно намигване и една роза.
И когато съдбата се усмихне, ехидно и на двама, аз ще
продължа да те чакам - пак отново тебе да срещна, ако
ще и хиляда търговци букет от рози да ми даряват.
Ще те чакам, любими!
09.10.2018г
© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados