9.10.2018 г., 21:06

Ще те чакам, любими

487 0 0

Ще те чакам, любими на нашата гара, 

под фанфара на светлините от улични лампи.

И краката ми подгизнали във мократа шума ще

усетят онова, трептене - тихото докосване на Земята,

която ти завъртя я за мене още когато листата бяха зелени -

с едно намигване и една роза.

И когато съдбата се усмихне, ехидно и на двама, аз ще

продължа да те чакам - пак отново тебе да срещна, ако

ще и хиляда търговци букет от рози да ми даряват.

Ще те чакам, любими!

09.10.2018г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....