9.10.2018 г., 21:06

Ще те чакам, любими

489 0 0

Ще те чакам, любими на нашата гара, 

под фанфара на светлините от улични лампи.

И краката ми подгизнали във мократа шума ще

усетят онова, трептене - тихото докосване на Земята,

която ти завъртя я за мене още когато листата бяха зелени -

с едно намигване и една роза.

И когато съдбата се усмихне, ехидно и на двама, аз ще

продължа да те чакам - пак отново тебе да срещна, ако

ще и хиляда търговци букет от рози да ми даряват.

Ще те чакам, любими!

09.10.2018г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...