9 окт. 2018 г., 21:06

Ще те чакам, любими

492 0 0

Ще те чакам, любими на нашата гара, 

под фанфара на светлините от улични лампи.

И краката ми подгизнали във мократа шума ще

усетят онова, трептене - тихото докосване на Земята,

която ти завъртя я за мене още когато листата бяха зелени -

с едно намигване и една роза.

И когато съдбата се усмихне, ехидно и на двама, аз ще

продължа да те чакам - пак отново тебе да срещна, ако

ще и хиляда търговци букет от рози да ми даряват.

Ще те чакам, любими!

09.10.2018г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...