Аз не мога да тълкувам на живота песента.
На реалността робувам и за смисъла творя.
Укротих масивни бури и надмогнах великан.
Победих пасивни нули, турил на чело̀ колан.
Стрелям с рими до небето и създавам светове.
Не отделям от сърцето силата да съм море.
От вълните на простора и гласеца на Орфей,
виждам Яворова Лора и митичен Прометей.
Свири на китара стара съвест на един пиян.
Скритият морал в олтара не ухае на тамян.
Да попитам стара школа за любов и топлина,
ще мърмори без умора чак до края на света.
Под летежа на копнежа се развива битие,
а фантазията реже миналото ми на две.
Сътворявам си момиче и рисувам сто земи,
и успявам да обичам, и будувам девет дни.
Бяла пролет паля с рими и изкачвам планина.
Правя полет. Намерѝ ме. Ще те чакам през нощта.