12 июн. 2018 г., 17:18

Ще те чакам през нощта

453 0 1

Аз не мога да тълкувам на живота песента.
На реалността робувам и за смисъла творя.
Укротих масивни бури и надмогнах великан.
Победих пасивни нули, турил на чело̀ колан.
Стрелям с рими до небето и създавам светове.
Не отделям от сърцето силата да съм море.
От вълните на простора и гласеца на Орфей,
виждам Яворова Лора и митичен Прометей.
Свири на китара стара съвест на един пиян.
Скритият морал в олтара не ухае на тамян.
Да попитам стара школа за любов и топлина,
ще мърмори без умора чак до края на света.
Под летежа на копнежа се развива битие,
а фантазията реже миналото ми на две.
Сътворявам си момиче и рисувам сто земи,
и успявам да обичам, и будувам девет дни.
Бяла пролет паля с рими и изкачвам планина.
Правя полет. Намерѝ ме. Ще те чакам през нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...