Обичам те моя Любов,
тъй мъничка, крехка и нежна.
За твоя лик аз съм готов
и в ада до дъно да слезна.
Когато съм близо до теб
и с детски ръце ме прегърнеш,
превръщаш се в мое дете,
дошло младостта да ми върне.
Политам към седмо небе
и там ти си светлият ангел.
Води ме към рая напред.
От него неволно съм паднал.
Дарявам ти своя живот.
Без тебе той нищо не струва.
Заменям несбъднат възход
със устни, които целуват.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Обичам те, моя Любов,
тъй мъничка, крехка и нежна.
...
Заменям несбъднат възход
със устни, които целуват.
Може би не е нужно да има постоянно победи и загуби, състезания, може би има щастие!
Освен красота и искрена обич, намерих тук мъдрост и надежда за по-добър свят!