Захлупил си очи - не виждаш нищо,
безчувствен си - мъртвешки сън.
Къде се изгуби момчето,
с което щастлива се разхождах навън.

Студен си - няма живот,
дори лицето ти от яд не потрепва.
Вятър косите ми гали 
и "сбогом" вместо теб ми прошепва.

Пожарът бе погасен от сълзи,
клетвите -  потъпкани, далечни...
Сърцето спря да кърви 
след спорове безсмислени и вечни.

В тая тъмница ще запаля свещичка,
но  зная, няма надежда...
Има ли сила, която
мен към теб да отвежда...?

Ще прелея от болка и гняв,
къде да намеря утеха?
Оставям те, защото разбрах -
не ми е по мярка черната дреха.

...Ще те погаля за последно -
спомени дълбоко в себе си заравям!
Ти погуби всичко -
целувам те, погребвам те, забравям!