20 dic 2007, 12:07

Ще те родя отвъд...

  Poesía
836 0 13
***

До птицата приседнал в клетка...
подреждаш симетрично пипалата...
Рисувани по схематичност в плетка...
излюпени паважно са децата...

Застлал дома си в сивкав мохер...
да не скърца сенчесто в съня ти...
По ъглите ти Бог самотен...
разчиства дни... чете греха ти...

А чудя се дали да стъпна...
във тази мрачност да се плъзна...
и остро врязана да тръпна...
любовно в тебе да премръзна...

И там до птицата седящи...
да се кълнем със теб в мъглите...
Над нас кошмарите висящи...
ще ни допускат кратко в дните...

Когато в будност ме погледнеш...
преди цигарно да ме свиеш...
Ела във мен... да се посееш...
и в мен от себе си да скриеш...

И пак заспи... а аз ще тръгна...
от теб ще нося във гърдите...
И в тиха утрин... вънутробна...
ще те родя отвъд стените...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...