20 dic 2007, 12:07

Ще те родя отвъд...

  Poesía
839 0 13
***

До птицата приседнал в клетка...
подреждаш симетрично пипалата...
Рисувани по схематичност в плетка...
излюпени паважно са децата...

Застлал дома си в сивкав мохер...
да не скърца сенчесто в съня ти...
По ъглите ти Бог самотен...
разчиства дни... чете греха ти...

А чудя се дали да стъпна...
във тази мрачност да се плъзна...
и остро врязана да тръпна...
любовно в тебе да премръзна...

И там до птицата седящи...
да се кълнем със теб в мъглите...
Над нас кошмарите висящи...
ще ни допускат кратко в дните...

Когато в будност ме погледнеш...
преди цигарно да ме свиеш...
Ела във мен... да се посееш...
и в мен от себе си да скриеш...

И пак заспи... а аз ще тръгна...
от теб ще нося във гърдите...
И в тиха утрин... вънутробна...
ще те родя отвъд стените...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...