Ще те родя отвъд...
***
До птицата приседнал в клетка...
подреждаш симетрично пипалата...
Рисувани по схематичност в плетка...
излюпени паважно са децата...
Застлал дома си в сивкав мохер...
да не скърца сенчесто в съня ти...
По ъглите ти Бог самотен...
разчиства дни... чете греха ти...
А чудя се дали да стъпна...
във тази мрачност да се плъзна...
и остро врязана да тръпна...
любовно в тебе да премръзна...
И там до птицата седящи...
да се кълнем със теб в мъглите...
Над нас кошмарите висящи...
ще ни допускат кратко в дните...
Когато в будност ме погледнеш...
преди цигарно да ме свиеш...
Ела във мен... да се посееш...
и в мен от себе си да скриеш...
И пак заспи... а аз ще тръгна...
от теб ще нося във гърдите...
И в тиха утрин... вънутробна...
ще те родя отвъд стените...
До птицата приседнал в клетка...
подреждаш симетрично пипалата...
Рисувани по схематичност в плетка...
излюпени паважно са децата...
Застлал дома си в сивкав мохер...
да не скърца сенчесто в съня ти...
По ъглите ти Бог самотен...
разчиства дни... чете греха ти...
А чудя се дали да стъпна...
във тази мрачност да се плъзна...
и остро врязана да тръпна...
любовно в тебе да премръзна...
И там до птицата седящи...
да се кълнем със теб в мъглите...
Над нас кошмарите висящи...
ще ни допускат кратко в дните...
Когато в будност ме погледнеш...
преди цигарно да ме свиеш...
Ела във мен... да се посееш...
и в мен от себе си да скриеш...
И пак заспи... а аз ще тръгна...
от теб ще нося във гърдите...
И в тиха утрин... вънутробна...
ще те родя отвъд стените...
© Арлина All rights reserved.
