23 mar 2005, 16:45

Ще те забравя макар и да боли

  Poesía
1.3K 0 2

Не мога повече така,

да те чакам в самота!

Ще страда моята душа,

но не ще изгние в самота.

Животът е пред мен,

и ще търся своята любов всеки ден.

Никога не ще забравя твоите очи,

и думите които нежно ти реди.

Аз ще помня теб дълги дни

и много ще боли!

Ще изплача хиляди сълзи,

за нежните ти длани и меките коси.

Поне разбрах,

всичко бе лъжа,

просто една груба игра,

с която подигра се на моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ех вече взех да ти се чувствам длъжник.Наистина това, че ти харесва ме прави много щастлив.
  • Малко е тъжно стихчето ти Влади...Написал си го много хубаво Браво и 6

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...