Не мога повече така,
да те чакам в самота!
Ще страда моята душа,
но не ще изгние в самота.
Животът е пред мен,
и ще търся своята любов всеки ден.
Никога не ще забравя твоите очи,
и думите които нежно ти реди.
Аз ще помня теб дълги дни
и много ще боли!
Ще изплача хиляди сълзи,
за нежните ти длани и меките коси.
Поне разбрах,
всичко бе лъжа,
просто една груба игра,
с която подигра се на моята душа.
© Владимир Петков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво и 6