29 ene 2008, 15:08

Ще те запазя

952 0 6

 

Ще те запазя

Какво като си отиде любовта,
трябва ли да се намразим?!
Не може ли да си протегнем ръка
и хубавите спомени да запазим?!

Няма нашите снимки да горя,
а ще ги нося в сърцето,
да ми напомнят за любовта,
сваляща на земята небето.

Няма името ти да задраскам,
то ще свети в моята душа,
за времето, когато бяхме двама,
аз ще запазя любовта.

Всеки ден и всеки спомен
ще живеят вътре в мен,
ще го нося с любов огромна
с най-чисти чувства всеки ден.

Няма да късам твоите писма,
да плача също, няма защо,
просто свърши обичта,
отиде си една любов.

А когато друга обич изгрее,
от нас ще сме се научили,
че любовта продължава да живее,
дори когато сме я загубили!
 

24.08.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Писала съм го отдавана, но попринцип точно тези принципи следвам, като дойде края на нещо хубаво не съжалявайте, че е свършило, а се радвайте, че го е имало!
  • Тъжен,но много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка,миличка!!!
  • А когато друга обич изгрее,
    от нас ще сме се научили,
    че любовта продължава да живее,
    дори когато сме я загубили!

    Любовта винаги се преражда в нов образ, в ново време!
  • "Какво като си отиде любовта,
    трябва ли да се намразим?!
    Не може ли да си протегнем ръка
    и хубавите спомени да запазим?!"

    Добър съвет.И труден като практика
    Омразата по- силният играч е.
    Когато се разделят двама
    след близостта. За прошка няма място...

    Поздравления!Хубав стих!


  • Хубав стих!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...