29.01.2008 г., 15:08

Ще те запазя

949 0 6

 

Ще те запазя

Какво като си отиде любовта,
трябва ли да се намразим?!
Не може ли да си протегнем ръка
и хубавите спомени да запазим?!

Няма нашите снимки да горя,
а ще ги нося в сърцето,
да ми напомнят за любовта,
сваляща на земята небето.

Няма името ти да задраскам,
то ще свети в моята душа,
за времето, когато бяхме двама,
аз ще запазя любовта.

Всеки ден и всеки спомен
ще живеят вътре в мен,
ще го нося с любов огромна
с най-чисти чувства всеки ден.

Няма да късам твоите писма,
да плача също, няма защо,
просто свърши обичта,
отиде си една любов.

А когато друга обич изгрее,
от нас ще сме се научили,
че любовта продължава да живее,
дори когато сме я загубили!
 

24.08.2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Писала съм го отдавана, но попринцип точно тези принципи следвам, като дойде края на нещо хубаво не съжалявайте, че е свършило, а се радвайте, че го е имало!
  • Тъжен,но много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка,миличка!!!
  • А когато друга обич изгрее,
    от нас ще сме се научили,
    че любовта продължава да живее,
    дори когато сме я загубили!

    Любовта винаги се преражда в нов образ, в ново време!
  • "Какво като си отиде любовта,
    трябва ли да се намразим?!
    Не може ли да си протегнем ръка
    и хубавите спомени да запазим?!"

    Добър съвет.И труден като практика
    Омразата по- силният играч е.
    Когато се разделят двама
    след близостта. За прошка няма място...

    Поздравления!Хубав стих!


  • Хубав стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...