13 ene 2009, 18:18

Ще ти бъда скучна...

  Poesía
962 0 2
 

Истината е, че ще ти бъда скучна...

Истината е - бързо ще ти омръзна...

Макар да борих се със себе си стотици, -

НЕ! - хиляди пъти...

Уви, все някому оставах нещо длъжна...

 

И на мене ми омръзна!...

...

Омръзна ми!...

Това чувство...

...

Нарича се саморазруха...

Нарича се безмилостна вина...

Раздираш си душата

докато кръвта не спре да блика!...

Бавно давиш се

във собствената мъка

и тъга...

...

Удавник в живота...

Удавник в света...

Не си бил за тука...

Не си и сега...

 

Няма и да бъдеш!...

Никога...

...

Нямаш път наникъде!

Обграден си от стена!...

Блъскаш се в стените й,

докато не паднеш във несвяст...

 

После се будиш. -

Не е било сън...

...................................................

Питаш се...

Нима това е всичко?...

Нима това безплътно "Нищо"

е способно да я заличи -

онази адска празнина...

 

Нима са само плод

на някакъв химерен мит

били мечтите ти? -

Нима и всичките?...

 

Само надежди на слепец да види ден

посред нощта?...

...

Нима това е всичко??!...

....................................................................

....................................................................

Истината е, че ще ти бъда скучна...

.....................................................................

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...