Jan 13, 2009, 6:18 PM

Ще ти бъда скучна...

  Poetry
954 0 2
 

Истината е, че ще ти бъда скучна...

Истината е - бързо ще ти омръзна...

Макар да борих се със себе си стотици, -

НЕ! - хиляди пъти...

Уви, все някому оставах нещо длъжна...

 

И на мене ми омръзна!...

...

Омръзна ми!...

Това чувство...

...

Нарича се саморазруха...

Нарича се безмилостна вина...

Раздираш си душата

докато кръвта не спре да блика!...

Бавно давиш се

във собствената мъка

и тъга...

...

Удавник в живота...

Удавник в света...

Не си бил за тука...

Не си и сега...

 

Няма и да бъдеш!...

Никога...

...

Нямаш път наникъде!

Обграден си от стена!...

Блъскаш се в стените й,

докато не паднеш във несвяст...

 

После се будиш. -

Не е било сън...

...................................................

Питаш се...

Нима това е всичко?...

Нима това безплътно "Нищо"

е способно да я заличи -

онази адска празнина...

 

Нима са само плод

на някакъв химерен мит

били мечтите ти? -

Нима и всичките?...

 

Само надежди на слепец да види ден

посред нощта?...

...

Нима това е всичко??!...

....................................................................

....................................................................

Истината е, че ще ти бъда скучна...

.....................................................................

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...