Аз съм корабът в бутилката, дъжд се лееше върху мен
Ти беше моята блестяща светлина
Ти беше изпратена от небето, но сега не се страхувам да те пусна
Всички сме звезди на небето
Всички ние блещукаме след това се разпадаме
Така че се чудя - изгорях ли?
Ще ти липсвам ли, когато ме няма?
Аз съм бурята, която никога не си тръгва
Нося времето със себе си.