Днес
ще ти омеся питка.
Ще я меся
дълго,
тъй дълго,
както се събужда
от сън душа.
Първо ще е тежко
и студено,
ще лепне,
и всяка трудност
ще дърпа като век
назад.
Но аз ще меся
с цялата си сила
и с нежност
ще извайвам мекота.
Ще шепна думите, които
студеното превръщат в топлина.
От песните
душата ще олекне
и питата
додето се пече,
мечтите си
душата ще настигне.
Щом седнеш да вечеряш,
с теб на трапезата
ще са и те.
Сърцето ти на храм ще сторят
и мед по вените ще потече.
Днес ще ти омеся питка...
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados
душата ще олекне...
Добро е,Ки,добро