Копнея да ти пиша, когато си на линия. 

Нещо все ме спира... страха ми може би! 

Сърцето тупка бързо...препуска към теб. 

Пръстите губят контрол...треперят от вълнение. 

Липсваш ми... изтривам, пиша го отново... трия! 

Обичам те, мой свят, копнея те...преправям! 

Какво да кажа?...умът играе си игрички, 

мисли си...ще объркаш нещо ми готови тихо!

Отнасям се в света на чудесата...илюстрира. 

Смееш се...слънце озарява ти лицето.

Косите спускат се...облизваш устни. 

Казваш нещо...усмихваш се небрежно. 

Връщам се отново в реалността...боли ме! 

Спомена запазвам...стискам зъби да не викна. 

Виждам на линия си...ще ти пиша. 

Как си днес?Добре ли си, ще питам?