ЩЕ ТИ ПОМАХА СЪЛЗАТА МИ ...ЗА СБОГОМ
Сменят се при мене
есени.
Мирише шумата
на гнило и мухлясало.
И зимите замръкват,
оставяйки висулки
по прозорците.
Часовника се заседява,
умират му стрелките
лепкави...
Дори нощта не вижда
в камината, как
огъня гори и топло е.
Ела, стопли ли се!
Утре времето ще стане
по-зелено
и ти - крилата си разперила -
ще отлетиш нанякъде.
Аз няма да те спра.
Птиците са като вятъра -
танцуват със посоките.
Усмихни ми се -
така ще знам, че съм ти дал
крила от огъня...
А после сълзата в ръката ми
ще ти помаха за сбогуване.
есени.
Мирише шумата
на гнило и мухлясало.
И зимите замръкват,
оставяйки висулки
по прозорците.
Часовника се заседява,
умират му стрелките
лепкави...
Дори нощта не вижда
в камината, как
огъня гори и топло е.
Ела, стопли ли се!
Утре времето ще стане
по-зелено
и ти - крилата си разперила -
ще отлетиш нанякъде.
Аз няма да те спра.
Птиците са като вятъра -
танцуват със посоките.
Усмихни ми се -
така ще знам, че съм ти дал
крила от огъня...
А после сълзата в ръката ми
ще ти помаха за сбогуване.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веска Алексиева Todos los derechos reservados
