May 14, 2006, 2:54 PM

ЩЕ ТИ ПОМАХА СЪЛЗАТА МИ ...ЗА СБОГОМ 

  Poetry
833 0 11
Сменят се при мене
есени.
Мирише шумата
на гнило и мухлясало.
И зимите замръкват,
оставяйки висулки
по прозорците.
Часовника се заседява,
умират му стрелките
лепкави...
Дори нощта не вижда
в камината, как
огъня гори и топло е.
Ела, стопли ли се!
Утре времето ще стане
по-зелено
и ти - крилата си разперила -
ще отлетиш нанякъде.
Аз няма да те спра.
Птиците са като вятъра -
танцуват със посоките.
Усмихни ми се -
така ще знам, че съм ти дал
крила от огъня...
А после сълзата в ръката ми
ще ти помаха за сбогуване.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??