Mili4ka (Мила Нежна)
253 1166

Enviar mensage a usuario

¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!

Cerrar

Ще ти простя... 

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios

• sailor1 (Морякът)

  2007-12-17T10:16:54+02:00
  И все пак нанесена рана задравява от времето, а прошката не лекува.
• svetlanal (Светлана Лажова)

  2007-11-30T05:39:31+02:00
  Тъжно е...
  но как да скрия
  сълзите
  в очакващи очи?...
  Наистина как?!
• AzDobrata (Аз Добрата)

  2007-11-29T20:02:07+02:00
  ПРЕКРАСНО СТИХЧЕ!Наистина много стойностно!
• Романтик (Христо Костов)

  2007-11-29T18:02:01+02:00
  Алодисменти за прекрасния стих, Мила!!!
• PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

  2007-11-29T17:46:18+02:00
  Прекрасно!!! Поздравления!!!
• feia (Вилдан Сефер)

  2007-11-29T16:40:41+02:00
  Вълнуващо и истинско...Поздравления,Миличка!
• аннавлад (Анна Дюлгерова)

  2007-11-29T14:48:22+02:00
  Прекрасен стих изпълнен с очакване!
• бармах (Леонид Стоянов)

  2007-11-29T14:46:31+02:00
  Аплодисменти за прекрасния стих!
• Mili4ka (Мила Нежна)

  2007-11-29T13:06:26+02:00
  Благодаря ви Хубава тема са грешката и прошката... особено когато последната се дава с любов и от все сърце... Радвам се, че ви е харесало описанието на тази (отминала) част от моя живот...
  П.П.(специално до моряка ) Ако не ме лъже паметта, онзи "някой" не беше ли казал така :"Въпреки всичко, което се случи, не е ли по-добре, като зрели хора да запазим ценното между нас, а именно - приятелството?" ???
  Няма нещо, което не бих простила, и то не защото не ме боли, а защото любовта в мен е по-силна от най-болезнените разочарования... Колкото за прошката като стъпало към поредното разочарование... не го приемам така, а като стъпало към развитието ни като човешки същества в нормалните, човешки взаимоотношения...
  И все пак грешете по-малко! Не разочаровайте човека, който ви обича!!!
  
• Победител (Васил Георгиев)

  2007-11-29T12:14:10+02:00
  Браво Мила Нежна! Ето защо трябва да се вярва на мъже!Често могат и да са добри! Поздрави
• sailor1 (Морякът)

  2007-11-29T12:05:56+02:00
  Хубав стих. Но трябва ли да простиш? Не е ли първото стъпало към следващото разочарование? В 99 % от случаите вторият човек си мисли - "Какво пък толкова съм направил? Нали ми простиха? Значи може пак..." Жестоко, но е истина, нали? Нещо като да сте стигнали до определен етап и после някой да произнесе: Какво пък толкова - защо да не се държим като възрастни и да се превърнем в приятели?
  Хубав стих!
• Елишка (Елица Стоянова)

  2007-11-29T11:58:30+02:00
  Развълнува ме!!!Страхотен стих!
• Незабравима (Кремена Стоева)

  2007-11-29T11:48:19+02:00
  Понякога истината е в това... да можеш да простиш!
  Хубав стих!
  Поздрав, Миличка!
• lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

  2007-11-29T11:46:35+02:00
  Тъжен,но чудесен стих!!!
  Поздрав и прегръдка силна,миличка!!!
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2007-11-29T11:30:56+02:00
  Тъжно...стаена надежда...и благословената прошка...
  Много обич, всеотдайност...с обич от мен , Мила и Нежна.
• Jane_d (Деси Инджева)

  2007-11-29T11:29:05+02:00
  О, това ме депресира...
  Мила, усетих го с всяка фибра!!!
• venus (Вечерница или Зорница)

  2007-11-29T11:22:54+02:00
  Настръхнах от стаената надежда...благодаря за добрия финал
• Индиана (Криси)

  2007-11-29T11:21:00+02:00
  Щом идва,му прощавай.
  Прекрасен стих, Мила Нежна, чаках го!!!
  
• 3y3ka (Зузка)

  2007-11-29T11:18:38+02:00
  Прекрасен стих, толкова истински...красиво-тъжен...
  Поздрав най-сърдечен!
• pepsi1975 (Пепи Оджакова)

  2007-11-29T11:15:50+02:00
  Прегръщам те силно!Чак на мен ми стана самотно и тъжно!Благодаря за тъжната картина!
• Anita765 (Ани Монева)

  2007-11-29T11:15:28+02:00
  Ако не можехме да прощаваме, никой от никого нямаше да има нужда.
  Чудесен стих за болката и прошката!
• tanq_mezeva (Таня Мезева)

  2007-11-29T11:15:10+02:00
  Разплака ме миличка!
  Много силен стих!
  Съпреживях го!
  Прегръщам те!
• kity (Людмила Нилсън)

  2007-11-29T11:13:43+02:00
  Дълго очакване! Какво да кажа, просто много ми хареса!!!
  Поздрави, Миличка!