Бият ме с камъни, без жалост ме бият,
отляво, отдясно, от всяка посока!
И душата ми искат, да я затрият,
и няма, и няма кой, да ги нахока!
Добре де, ще си казвам, че дъжд ме вали,
сълзите ми едри дъждовни са капки!
Ще се гърча и охкам когато боли,
ще гълтам с погнуса горчивите хапки!
Но когато врагът за миг ме остави
и се навежда за поредния камък,
ще тичам към Нея, дано ме избави
и палне във мене вълшебния пламък!
© Исмаил Али Todos los derechos reservados