Бият ме с камъни, без жалост ме бият,
отляво, отдясно, от всяка посока!
И душата ми искат, да я затрият,
и няма, и няма кой, да ги нахока!
Добре де, ще си казвам, че дъжд ме вали,
сълзите ми едри дъждовни са капки!
Ще се гърча и охкам когато боли,
ще гълтам с погнуса горчивите хапки!
Но когато врагът за миг ме остави
и се навежда за поредния камък,
ще тичам към Нея, дано ме избави
и палне във мене вълшебния пламък!
© Исмаил Али All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ти, Бел!