Ще вляза в теб.
И пак ще се изгубя.
И ми се пише толкова,
че думите са ми спасение,
което все не идва.
Давя се.
А всичко е безсмислено.
И липсваш, липсваш...
Толкова ми липсваш,
че те измислям
само за да те докосна.
И само за да ме докоснеш...
И съм тиха.
Като стон във мислите,
погубен от несбъднати очи.
И съм първична.
Като дишане във тъмното,
когато парят незабравени следи.
И стих съм, онзи, който помниш,
когато е бездумна вечерта.
Ще вляза в теб. И пак ще ме изгубиш.
За да ме измислиш във съня.
~Endless~
© Todos los derechos reservados