Ще взема
От въздуха ще взема самота,
да обвия огъня в душата си.
Бушувал бурно в дългите лета,
отразили в него слепотата си.
От вятъра ще взема малко жар,
себичността си плътска да накажа.
Изригвала с годините като пожар,
потушил и най-сладката наслада.
От тъмното ще взема светлина -
за слепите души е като бъдеще.
Удавили дори надеждата в греха,
забодили очите си по мъките.
От себе си ще вдъхна обичта,
за вятъра жадуваща по стъпките.
Отричана, но не от любовта,
целуваща молитвите разцъфнали.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Добрева Todos los derechos reservados
