Ще взема
От въздуха ще взема самота,
да обвия огъня в душата си.
Бушувал бурно в дългите лета,
отразили в него слепотата си.
От вятъра ще взема малко жар,
себичността си плътска да накажа.
Изригвала с годините като пожар,
потушил и най-сладката наслада.
От тъмното ще взема светлина -
за слепите души е като бъдеще.
Удавили дори надеждата в греха,
забодили очите си по мъките.
От себе си ще вдъхна обичта,
за вятъра жадуваща по стъпките.
Отричана, но не от любовта,
целуваща молитвите разцъфнали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
