vyatur13 (Елена)
209 1586
7 mar 2012, 9:47

Щедра душа 

  Poesía » De amor
618 0 7

Колко силен и нежен си ти!

Пак ме топлят тук твоите длани.

Думи нежни за обич шептиш

и просторът за полет ме мами.

 

Теб обсебва те властна жена,

че гълчи те, реди, поучава

и намира тя смисъл в това

да нахрани душица дребнава.

 

Кой не би на душа завидял!?

Ти от нея раздаваш на всеки.

Не оставил за себе си дял,

своя път си превърнал в пътеки.

 

Аз те моля: Поспри се... Така.

Не раздавай душата напразно.

Пълноводна е твойта река,

аз брегът съм в руслото баражно.

 

07.03.2012 г.

 

 

© Елена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря .
  • Минка, благодаря за хубавия коментар.Така е.Поздрав !
  • Прекрасен съвет!Когато човек прекалено се раздава от него нищо не остава!Вие го обожавате и навярно искате да го предпазите!Много силно !Поздравления!
  • Ина, добре си го разбрала.Не съм направила откритие, ама на.Весел празник!
    Чомолунгм, благодаря, че не ме отминахте.Хубава усмивка.
  • Мила Ели, радвам се че, си видяла и днес.Прегръщам те.Късмет.
    Антония,какъв хубав и истински коментар.Много сте мила.Благодаря.
  • Понякога да сме силни за двама не стига, щом вторият не знае кой е и какво всъщност иска. Времето е по-силно и от двама ви и само то ще си каже тежката дума за съдбата ви заедно или поотделно. Успех! Поздрав за прекрасната творба!
  • Почувствах, че е добър съвет към много близък приятел. Надявам се да не греша? Поздрав, Елена!
Propuestas
: ??:??