Щедра душа
Колко силен и нежен си ти!
Пак ме топлят тук твоите длани.
Думи нежни за обич шептиш
и просторът за полет ме мами.
Теб обсебва те властна жена,
че гълчи те, реди, поучава
и намира тя смисъл в това
да нахрани душица дребнава.
Кой не би на душа завидял!?
Ти от нея раздаваш на всеки.
Не оставил за себе си дял,
своя път си превърнал в пътеки.
Аз те моля: Поспри се... Така.
Не раздавай душата напразно.
Пълноводна е твойта река,
аз брегът съм в руслото баражно.
07.03.2012 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
