7 мар. 2012 г., 09:47

Щедра душа 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 3
672 0 7
Колко силен и нежен си ти!
Пак ме топлят тук твоите длани.
Думи нежни за обич шептиш
и просторът за полет ме мами.
Теб обсебва те властна жена,
че гълчи те, реди, поучава
и намира тя смисъл в това
да нахрани душица дребнава.
Кой не би на душа завидял!?
Ти от нея раздаваш на всеки.
Не оставил за себе си дял,
своя път си превърнал в пътеки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...

Ещё произведения »