25 sept 2020, 14:50

Щипка щастие

  Poesía
689 6 16

Понякога отлитат думите
в небето ми, така високо,
с очакване при пълнолуние
сърцето да им е посока.
И после стават звездопади.
Видя ли? Пожелай си нещо.
Например мен. Една балада.
И танц от първата ни среща.
Понякога не казвам много -
очите ми творят вселени.
Обичай ме. А всичко друго
е прах, край тебе и край мене.
Понякога душата пише
писмо от светлото ни утре.
Събирай го в четиристишие
или в една целувка сутрин.
А аз в кафето ще добавя
щипка магия. И красиви
словата, пак ще ни избягат...

Понякога мълчим щастливи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мари💖🌹
    Нека утре да е светло за всички!
  • "Понякога душата пише
    писмо от светлото ни утре"!!!!!!
    Чувствам се прекрасно с поезията ти, миличка Деа!😃🌹
  • Ех, Юри, че колко е един век
  • Ех, Деа, и аз така понякога... веднъж на век... 😀😀😀 Страхотно е!
  • Светулчице, Стойчо, топъл и красив ден от мен!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...