25 sept 2020, 14:50

Щипка щастие

  Poesía
688 6 16

Понякога отлитат думите
в небето ми, така високо,
с очакване при пълнолуние
сърцето да им е посока.
И после стават звездопади.
Видя ли? Пожелай си нещо.
Например мен. Една балада.
И танц от първата ни среща.
Понякога не казвам много -
очите ми творят вселени.
Обичай ме. А всичко друго
е прах, край тебе и край мене.
Понякога душата пише
писмо от светлото ни утре.
Събирай го в четиристишие
или в една целувка сутрин.
А аз в кафето ще добавя
щипка магия. И красиви
словата, пак ще ни избягат...

Понякога мълчим щастливи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мари💖🌹
    Нека утре да е светло за всички!
  • "Понякога душата пише
    писмо от светлото ни утре"!!!!!!
    Чувствам се прекрасно с поезията ти, миличка Деа!😃🌹
  • Ех, Юри, че колко е един век
  • Ех, Деа, и аз така понякога... веднъж на век... 😀😀😀 Страхотно е!
  • Светулчице, Стойчо, топъл и красив ден от мен!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...