Щипка щастие
Понякога отлитат думите
в небето ми, така високо,
с очакване при пълнолуние
сърцето да им е посока.
И после стават звездопади.
Видя ли? Пожелай си нещо.
Например мен. Една балада.
И танц от първата ни среща.
Понякога не казвам много -
очите ми творят вселени.
Обичай ме. А всичко друго
е прах, край тебе и край мене.
Понякога душата пише
писмо от светлото ни утре.
Събирай го в четиристишие
или в една целувка сутрин.
А аз в кафето ще добавя
щипка магия. И красиви
словата, пак ще ни избягат...
Понякога мълчим щастливи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
